Фридрих НИЦШЕ и убийството на Бог
“Безумният човек ” ~ откъс 125 от “Веселата просвета ” на Ницше
Не сте ли слушали за оня безразсъден човек, който отишъл измежду бял ден със разпален фенер на пазара, като непрестанно крещял: “Търся Бога! Търся Бога! ” – Тъй като там се били натрупали мнозина неверующи, виковете му събудили огромен смях. Да не би да се е изгубил? попитал един от тях. Дали не е сбъркал като дете пътя? споделил различен. Или се е скрил някъде? Да не би пък да се опасява от нас? Да не е отплавал нанякъде? Или се е изселил? – по този начин викали и се смеели те един през различен. Безумният човек се втурнал измежду тълпата и пронизал всички с взор: “Къде е отишъл Бог ли? ” извикал той. “Ще ви кажа. Ние го убихме – вие и аз! Всички ние сме неговите убийци. Но по какъв начин го направихме? Как успяхме да изпием морето? Кой ни даде гъбата да изтрием целия небосвод? Какво сторихме, когато освободихме тази земя от веригите на слънцето ѝ? Накъде се движи в този момент тя? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрестанно? Назад, встрани, напред, на всички страни? Има ли към момента горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безпределно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? Не стана ли по-студено? Не настава ли непрекъснато нощ и все по-дълбока нощ? Не би трябвало ли да се възпламенят фенерите измежду бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога? Не усещаме ли вонята от разлагането на божественото тяло? И боговете се разлагат! Бог е мъртъв! Бог ще остане мъртъв! Как ще се успокоим, ние, убийците на всички убийци! Най-святото и най-могъщото създание, което светът е имал до през днешния ден, почина, обляно в личната си кръв под ударите на нашите ножове – кой ще изтрие тази кръв от нас? С коя вода бихме могли да се измием? Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще би трябвало да измислим? Не е ли прекомерно велико величието на това дело за нас? Не би трябвало ли сами да станем богове, единствено и единствено да изглеждаме почтени за него? Никога не е било осъществявано по-велико дело и който и да се роди след нас, ще би трябвало поради това дело да откри място в една история, по-висша от всяка история до момента! ”
Тук безумният човек смълчан и погледнал още веднъж слушателите си. И те утихнали и отправили учудени погледи към него. Накрая захвърлил фенера си на земята по този начин, че той се разрушил на части и загаснал. “Идвам прекомерно рано ”, споделил той. “Още не ми е пристигнало времето. Това епохално събитие е още на път и идва към нас – още не е достигнало ушите на хората. За светкавиците и гръмотевиците е нужно време, и за светлината на звездите също е нужно време, време е нужно даже и за делата, когато са към този момент осъществени, с цел да бъдат видени и чути. Това дело е към момента по-отдалечено от хората, по-отдалечено и от най-далечните звезди – и все пак те го направиха! ”
Говори се още, че безумният човек нахълтал в същия ден в разнообразни църкви и запял там своя Requiem aeternam deo. Изведен на открито и запитан за пояснение, отговарял все едно и също: “Какво друго съставляват тези църкви, в случай че не гробници и надгробни монументи на Бога? ”
* Ницше, “Веселата просвета ”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски ”, София, 1994 година превод Христина Костова-Добрева
Картина: Friedrich Nietzsche, 1906 by Edvard Munch
